Риболов на хищници

Сигурно ви се е случвало, когато пристигнете на съвсем непознат водоем и искате да половите на него, да се запитате с какви изкуствени примамки на първо време си струва да провери¬те новото място. Преди да се пристъпим към риболов на непознат водоем трябва първо да огледаме участъка, където ще ловим и по характерните признаци да се опитаме да си изясним место-положението на хищниците. На първо място, на това трябва да се обърне внимание, когато търсим щука или костур в открита вода. Местоположението им може да ни бъде подсказано от плясъци или бурно разбягва- щи се малки рибки по повърхността на водата, което се случва когато хищникът се храни активно. С постоянна периодичност това се повтаря на едни и същи места. Именно там трябва да заметнем. Това може да е границата на водораслите с откритата вода, островчета от папрат или шаварите (като показател за наличие на плитчина в откритата вода), местата, където ручеи или рекички се вливат в по-големия водоем, надвиснали над водата храсти или дървета, границата на вир с бързо течение с образуващите се характерни завихряния на вода. Най-разпространените примамки, използвани в такава ситуация, са въртящите се блесни с червено оперение воблери (при риболов в горните слоеве на водата), колебаещи се блесни или потъващи воблери (за риболов в средните и долни слоеве на водата). На големи открити водоеми много добре се представят джиглавите (оловна тежест с запоена в нея кука, за която се закача мека примамка) с поролонова или силиконова имитация на малка рибка. Главното при това е да съумеете да откриете веждата или ямата, методично почуквайки с примамката по дъното, или с помощта на ехолот да намерите пропаданията, след което да пристъпите към риболова. Между другото, този прибор съществено икономисва време именно на не-познат водоем. През зимата трябва да се търсят следните косвени показатели: стръмен бряг, а това означава и яма под него. пропадания и водовъртежи на брега като указатели за наличие на възможен ручей – източник на кислород. Една от най-универсалните примамки за всяко време на годината е истинското живо рибе с характерната миризма, която се излъчва от наранената му кожа, и с хаотичните му движения. Всичко останало – повече или по-малко е изкусна имитация на оригинала. Но често се случва и така, че именно умелата игра на изкуствената примамка може да донесе много по-добър резултат, тъй като не се губи време за поправка или замяна на нежните живи рибки, както и за събирането и съхраняването им. Но ако от собствен опит знаем, че всяко начало е трудно и че именно в опита натрупваме познанията, които са ни необходими, един непознат водоем може само да ни провокира да разгърнем изследователската си природа и дори от неуспеха да излезем победители, научили по-редното ново нещо.